За Коледната елха

Сияещата елха, която се свързва с редица древни обичаи, с времето се превръща в символ на Коледните и Новогодишни празници. На Коледа се смята, че Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота. Затова елхата се украсява с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди — като символ на отрупаното с плодове Райско дърво.

Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.
В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината.
Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции.

По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.

Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.

Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.

Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.

Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво.

Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й.

Първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.

През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.

Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.

През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.

По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.


През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му.

През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.

Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.

С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.

Подготвил Петрина Василева